Как само с дума се разбива блян
Свят сив. Свят шарен.
Между нас
тъмнее пропаст безконечна.
До вчера бях ти близка аз,
днес - чужда съм изглежда.
Усмихвам се и чувам твоя смях,
ала напразно - хумора не виждам.
И сякаш не за теб нощес мечтах,
а някой приказен прекрасен рицар...
И казвах си: Защо пък не? Нима
когато страст и дружба смесиш,
не получаваш страшен взрив?
А пък сега
сърцето ми е сякаш на парчета.
Експлозия без жал го разпокъса
и на илюзията сложи край.
Че за един „добър" приятел
игра креватна щях да бъда май.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дебсче Всички права запазени
