Как само с дума се разбива блян
Свят сив. Свят шарен.
Между нас
тъмнее пропаст безконечна.
До вчера бях ти близка аз,
днес - чужда съм изглежда.
Усмихвам се и чувам твоя смях,
ала напразно - хумора не виждам.
И сякаш не за теб нощес мечтах,
а някой приказен прекрасен рицар...
И казвах си: Защо пък не? Нима
когато страст и дружба смесиш,
не получаваш страшен взрив?
А пък сега
сърцето ми е сякаш на парчета.
Експлозия без жал го разпокъса
и на илюзията сложи край.
Че за един „добър" приятел
игра креватна щях да бъда май.
© Дебсче All rights reserved.
