Apr 18, 2008, 8:41 PM

Как само с дума се разбива блян 

  Poetry » Love
1137 0 7
 

Свят сив. Свят шарен.

                                          Между нас

тъмнее пропаст безконечна.

До вчера бях ти близка аз,

днес - чужда съм изглежда.

Усмихвам се и чувам твоя смях,

ала напразно - хумора не виждам.

И сякаш не за теб нощес мечтах,

а някой приказен прекрасен рицар...

И казвах си: Защо пък не? Нима

когато страст и дружба смесиш,

не получаваш страшен взрив?  

                                                         А пък сега

сърцето ми е сякаш на парчета.

Експлозия без жал го разпокъса

и на илюзията сложи край.

Че за един  „добър" приятел

игра креватна щях да бъда май.

© Дебсче All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??