Как се пътуваше някога,някъде...

                                     6.12.2017

             Как се пътуваше някога, някъде

           На кака Калифонка ѝ късмет излезе -
           спечели на лотария.Обмисли
           с мечта несбъдната да се поглези -
           море да види.Ето как това описа:
           "Пойдо̀х.У ма̀зен трен* улѐзнах я
           с две кро̀шни и една бохча̀...
           Я свет да видим,а па дзвер-свето̀!
           Борѝх се я със ла̀кти-и не беше лесно
           със бая̀мити сюрия,ама си зафа̀нах мѐсто
           и си мислим,че си беше ба̀мбашка оно̀...
           У кро̀шните рана̀ съм зѐла ма̀нко за из път,
           бохча̀та-едно-друго,даже плетка,
           че баш мло̀го ,че се возим - до морето чъ̀к -
           да си оно̀дим ба̀рем и една желетка...
           От гарата не се отлепил трена още
           и я едната кро̀шня гя отво̀рих..
           А край мене пътници очите блѐщат
           щом я нарѐдих на софрата по̀що-за̀що!-
           с червен пипѐрец и бая̀ ова̀ляна
           сложѝх я цѐла пло̀вка обива̀рена,
           леп-цѐл саму̀н,от ланската туршия,
           лютѝка-да ми не пресѐда за̀лъка,
           дѐсет я̀йца,мло̀го сва̀рени,
           паханче сол със мерудии шарени
           люти чушки нѐколко и шише ракия,
           две-три гла̀ви лук червен - за здраве
           и даже китка здравец-за хаирлия!
           Закусих ма̀нко и глада̀  утало̀жих,
           а другото - я не прибрах,що е за после!
           На цела пейка я крака опру̀жих,
           та дѐка каже лѐба "Цар ме я̀де"!
           Чеелѝте не маана̀х,а па бохча̀та
           гя ту̀рнах по̀дглави - да не зачѐзне...
           Бая̀мити народ стърчеше вънка прав,
           но я лежим-за сна̀га оти е полезно!!
           И колко спала съм -не по̀мним...
           Кога ме сръ̀га некой -я разбрах,
           че сме стигна̀ле до морето...
           Лѐллле колко во̀да!! И отдѐка се е зѐла?
           Да се къпеш и да переш,па че си остане цела!
           Ама що е сѝчко, сѝчко със пари?
           Оня̀ден я у ба̀рата на село се измих,
           та у тая и нозе не ще си то̀пна!
           Я добре,че ядене си млого имам,
           а па само во̀да,друго и да не вѝдим -
           че разказвам,оти знам,че не боли от лакардѝи...
           Уйдох на потрет да се изографѝсам,
           в село да разбѐрат - у̀баво,че беше!,
           ама от ото̀чка за мъжа си мѝслим,
           за̀йтре че си о̀дим ,дом че се прибѐрем!"

           Тъй парите Калифонка си опази!
           Ще ги скъта под дюшека.Верно
           ще ви разказва много и на "ва̀зе"*...
           Разбра,че от дома по арно нема....

        ВАзе-Вас       
        Мазен влак-някога този влак снабдяваше столицата и страната с храна
        /месо,олио,яйца-все мазни../,
        а при пътуване всеки носеше "храна за из път",остатъците,от която
        не почистваха дълго..
        За да не "превеждам" всяка дума,направих цялостна адаптация,
        несъвършена,разбира се...

           "В така наречения "мазен влак"
           аз тръгнах за морето.
           Със лакти борих се с една тълпа,
           но влязох и заех купето...
           Бях взела си багаж бая-
           две кошници и една торба.
           Не беше тръгнал влакът още -
           разтворих кошница да ям..
           И всеки пътник,гледайки се блещи
           закуска щом наредих - куп голям!
           Имаше там: цяла патица сварена,
           с червен пипер добре намазана,
           един цял хляб, от ланската туршия,
           кромид лук - три глави, шише ракия,
           чушки люти, яйца сварени - десетина,
           буркан лютика,сол много миризлива,
           и китка здравец - за хаирлия!..
           В торбата имаше това-онова и плетка-
           да си оплета една жилетка,
           че ще пътувам много дълъг път -
           от Дунава,та до морето чак!!   
           Закусих "малко". Глада уталожих,
           тогава тялото надлъж си сложих-
           излегнах се на цяла пейка,
           та хляб да каже "Цар ме я̀де!"
           А навън - народът прав стърчеше,
           но да лежи - за тялото полезно беше..
           И чехли не събух, че страх ме беше
           да не изчезнат, а пък торбата
           я сложих да е меко на главата...
           Не помня колко съм пътувала,
           когато някой ме побутна. Аз видях,
           че вече стигнали сме до морето...
           Леле, колко вода, много! Но не разбрах
           отде идва. Мисля, да переш и да се къпеш -
           няма да се свърши! А пък, където
           и да седнеш и във плаж да влезнеш -
           все пари ти искат!!! Срамота!
           Добре, че в село се измих в реката,
           та тук не ще си топна и краката!
           Но ще разказвам, /че от думи не боли глава/,
           че съм видяла всички хубави неща...  
           Отидох да се снимам, да ме видят в село
           колко съм доволна! Ама мисъл  ме е обзела
           за мъжа ми. Знам, че чака ме. Дали горкия
           не яде от мъка и е само на ракия
           и дали се справя без мен във стопанството?
           Та... потеглям утре... омръзна ми лентяйството!!