Как се пътуваше някога,някъде...
6.12.2017
Как се пътуваше някога, някъде
На кака Калифонка ѝ късмет излезе -
спечели на лотария.Обмисли
с мечта несбъдната да се поглези -
море да види.Ето как това описа:
"Пойдо̀х.У ма̀зен трен* улѐзнах я
с две кро̀шни и една бохча̀...
Я свет да видим,а па дзвер-свето̀!
Борѝх се я със ла̀кти-и не беше лесно
със бая̀мити сюрия,ама си зафа̀нах мѐсто
и си мислим,че си беше ба̀мбашка оно̀...
У кро̀шните рана̀ съм зѐла ма̀нко за из път,
бохча̀та-едно-друго,даже плетка,
че баш мло̀го ,че се возим - до морето чъ̀к -
да си оно̀дим ба̀рем и една желетка...
От гарата не се отлепил трена още
и я едната кро̀шня гя отво̀рих..
А край мене пътници очите блѐщат
щом я нарѐдих на софрата по̀що-за̀що!-
с червен пипѐрец и бая̀ ова̀ляна
сложѝх я цѐла пло̀вка обива̀рена,
леп-цѐл саму̀н,от ланската туршия,
лютѝка-да ми не пресѐда за̀лъка,
дѐсет я̀йца,мло̀го сва̀рени,
паханче сол със мерудии шарени
люти чушки нѐколко и шише ракия,
две-три гла̀ви лук червен - за здраве
и даже китка здравец-за хаирлия!
Закусих ма̀нко и глада̀ утало̀жих,
а другото - я не прибрах,що е за после!
На цела пейка я крака опру̀жих,
та дѐка каже лѐба "Цар ме я̀де"!
Чеелѝте не маана̀х,а па бохча̀та
гя ту̀рнах по̀дглави - да не зачѐзне...
Бая̀мити народ стърчеше вънка прав,
но я лежим-за сна̀га оти е полезно!!
И колко спала съм -не по̀мним...
Кога ме сръ̀га некой -я разбрах,
че сме стигна̀ле до морето...
Лѐллле колко во̀да!! И отдѐка се е зѐла?
Да се къпеш и да переш,па че си остане цела!
Ама що е сѝчко, сѝчко със пари?
Оня̀ден я у ба̀рата на село се измих,
та у тая и нозе не ще си то̀пна!
Я добре,че ядене си млого имам,
а па само во̀да,друго и да не вѝдим -
че разказвам,оти знам,че не боли от лакардѝи...
Уйдох на потрет да се изографѝсам,
в село да разбѐрат - у̀баво,че беше!,
ама от ото̀чка за мъжа си мѝслим,
за̀йтре че си о̀дим ,дом че се прибѐрем!"
Тъй парите Калифонка си опази!
Ще ги скъта под дюшека.Верно
ще ви разказва много и на "ва̀зе"*...
Разбра,че от дома по арно нема....
ВАзе-Вас
Мазен влак-някога този влак снабдяваше столицата и страната с храна
/месо,олио,яйца-все мазни../,
а при пътуване всеки носеше "храна за из път",остатъците,от която
не почистваха дълго..
За да не "превеждам" всяка дума,направих цялостна адаптация,
несъвършена,разбира се...
"В така наречения "мазен влак"
аз тръгнах за морето.
Със лакти борих се с една тълпа,
но влязох и заех купето...
Бях взела си багаж бая-
две кошници и една торба.
Не беше тръгнал влакът още -
разтворих кошница да ям..
И всеки пътник,гледайки се блещи
закуска щом наредих - куп голям!
Имаше там: цяла патица сварена,
с червен пипер добре намазана,
един цял хляб, от ланската туршия,
кромид лук - три глави, шише ракия,
чушки люти, яйца сварени - десетина,
буркан лютика,сол много миризлива,
и китка здравец - за хаирлия!..
В торбата имаше това-онова и плетка-
да си оплета една жилетка,
че ще пътувам много дълъг път -
от Дунава,та до морето чак!!
Закусих "малко". Глада уталожих,
тогава тялото надлъж си сложих-
излегнах се на цяла пейка,
та хляб да каже "Цар ме я̀де!"
А навън - народът прав стърчеше,
но да лежи - за тялото полезно беше..
И чехли не събух, че страх ме беше
да не изчезнат, а пък торбата
я сложих да е меко на главата...
Не помня колко съм пътувала,
когато някой ме побутна. Аз видях,
че вече стигнали сме до морето...
Леле, колко вода, много! Но не разбрах
отде идва. Мисля, да переш и да се къпеш -
няма да се свърши! А пък, където
и да седнеш и във плаж да влезнеш -
все пари ти искат!!! Срамота!
Добре, че в село се измих в реката,
та тук не ще си топна и краката!
Но ще разказвам, /че от думи не боли глава/,
че съм видяла всички хубави неща...
Отидох да се снимам, да ме видят в село
колко съм доволна! Ама мисъл ме е обзела
за мъжа ми. Знам, че чака ме. Дали горкия
не яде от мъка и е само на ракия
и дали се справя без мен във стопанството?
Та... потеглям утре... омръзна ми лентяйството!!
© Ирина Филипова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Иржи! Отново прочетох и отново се смях! Мнооого е хубаво! Мила картинка от недалечното минало.
-
СкинА ме от смех, Хари!!..Сега отвАам на "Разходка диалектна", Оти и там че се нАйде нашенско, па и онова, дЕка още по- не разУмеш! БлагодАрим за фниманието,па Ела па....
-
Ирина, он влако от София за Видин - Лом, коги бех войник, имаше само едно мéсто. Само у клузето на вагона. Тогива носих една торба книги. И седнáх на них. Иде един и вика: " Сáкам да влеем, че,меуро ше ми се пукне!"
Па тава е влак, не е хотел! ВрЪви у другото купе!
А он се гръчи, като смок на сухо!
"Кво купе, бе! На мене ми се мре!"
👍! -
Нещо търсех из творчеството ми и попаднах на тоя стих...Изчетох и него и коментарите,пак се смях като тогава/отдавна беше/,но видях ,че не съм отговорила на Елена Гоцева,която ми е направила стихотворен коментар на ломски...Страхотен и автентичен,а аз не съм го видяла...за което се извинявам.Със закъснение много,много благодаря,Елена!!
-
Поздрав с една пародия:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/lele-malee -
А па я си го разбра.
Гей. гейиии, сме се, ама ти каам!!!
Е па она си е такава... се работа, работа... къде ти е видела она море...
Ама, таа да не е от Панаирската маала?
Оно ония там са си такиви.
Айде да бегам, да одим за леп и после за вОда на Четашката чешма, че тия спреа водата. А па она е бая далече, че се стъмни докато идем. А оно и ток нема... мани.
И с кво че поливам градината и гижите... мани, мани...
И те така...
Няма да ти го превеждам, справила си се чудесно!!!
Смях се, ама и мило ми стана.
Мисля си колко богат е българският език с наречията и диалектите си...
В други страни се гордеят с тях, само при нас има "особено" отношение...
Е айде благодАрим ти, убаво е!
Па като се видиме, че ти кажем още за онаа Калифонка, оно ората много говорат за неа.
Я от тех знам, ама си мълчим. Само на тебе че кажем, ама и ти си мЪлчи, що оно ако се разчуе...
Айде, па утре че се видиме -
Благодаря за усмивките!
-
Благодаря,Елица,виждам,че си проявила интерес към моето скромно творчество.Радвам се.Аз диалекта не употребявам още докато живеех в Лом,защото не го харесвах,но го знам и когато се съберем съграждани и без уговорка започваме да говорим на него,голям майтап пада...Но без преводач не може,повече от чужд език е...Но ако прочетеш и диалектната разходка,ще видиш колко още по-неразбрани и весели диалекти има...
-
Голям образ си създала в лицето на тази Калифонка, Иржи – незабравим и симпатичен със своята искреност и непринуденост.
Много, много харесах!
Поздравления и за добре съхранения диалект! -
Не беше лесно,Веси,но дано получите тапия за изучаване на чужд език и за търпението ви...А представяш ли си ,да дойде дори не чужденец,а наш,но от източна България и започнат да си "говорят"...И преводач няма да помогне...Радвам се,че ме намери и благодаря!
-
Добре, че го преведе, Иржи
... Признавам, трудно бих могла да сътворя нещо подобно. Благодаря ти за настроението! Прегръдки! -
Благодаря,Руми, и без суперлативите,ти си ми приятелка и просто те чакам да се появиш!Абе тоя стих,идеята за който ти ми подхвърли ,ме плашеше как ще се възприеме,но както писах по-долу,ще имате тапия за завършено първо ниво на чужд език!Не можеше без превода ми,та стана малко дълго,но добре,че издържахте да го прочетете...Радвам се на всяка дума,даже и критика да е!Утре вечер ще ти напиша дълго писмо,че сега стана много късно.До скоро,Руми.
-
Иржи, в теб винаги разпознавам една широко скроена душа, която е готова да разведри и най-тягостната обстановка! Още като прочетох заглавието и се настроих за усмивки, успях да си представя картинката, нашенска, мила и родна! Продължавай да пишеш все така, Приятелко! Поздрав и прегръдка!
-
Благодаря Пепи и Меги,да считаме ,че завършихте чужд език-първо ниво,а аз единица за подсказване!!...
-
Хехе, позабавлява ме пак, Иржи!
-
Иржи, нямам думи, толкова труд, така чудесно си се справила! Посмях се доволно, имаше и какво да науча! Уникално!
-
Леле,колко ми е приятно да чета коментарите!!!По-забавни сте и от мен!Исках само да ви запозная с един диалект,от който се срамувахме на младини,а сега го използваме за забавление...Марги,почти само ти си го разбрала,а, и Хари и Алекс...Направих превода,инъче нямаше да му се обърне внимание.сякаш е чужд език!Не беше лесно да съчетая,точната дума,римата и ритъма,е,не е перфектно,но ако се пише оценка за труд....ще е по-справедливо!Вили,Албенче,радвам се,че сте тук,въпреки,че съм ви затруднила.О,Алекс,точно твоето ха-ха-ми липсваше,ама то твоя оценка трудно се постига и нямам претенции да те достигна,от една усмивка съм щастлива..А ти,Керанке,така приятно ме изненада,че и с твоя стих ме разнежи...Да знаех,щеше да направиш адаптациата по-качаствено от мен....Благодаря на всички!
-
Тая, Калифонка пуста,
с чейли, аче и със фуста,
ще излезе род далечен
на един мъжага печен...
Той е образ колоритен,
с недостатъци наситен,
но и с качества отбрани-
взема, де каквото хване.
Хем е смешно, хем е тъжно,
че родът му се развъжда...
Подозирам в тази случка,
Калифонка му е внучка...
Благодаря за усмивките! -
Хахаха, да се къпеш и да переш пак че си остане цела))))) Много вода, много нещо))) Браво, Иржи! Труден стих е тоя, още повече, че си го " превела" после и пак изглежда добре. Но тук бая хора ще се затруднят, сигурна съм.
Поздрави от мен! -
Иржи, невероятна си!... Четох с удоволствие! Бъди здрава!
-
Добре, че беше превода, че почти нищо не разбрах. Направо не знам как си го написа. Много старание си положила. А тази Калифонка голям образ
Поздрави, Иржи. -
И без превод те разбрах, Иржи! Свищовлийка съм. Много се забавлявах с твоята Калифонка. На Бай Ганьо ми замяза. Поздрав, чаровнице дунавска!
-
Изненада ме,Доче,благодаря ти и аз.Радвам се,че си усетила такова,малко е неразбираемо,ако не си се докосвала до този диалект,затова се постарах да достигне с "превода"до всечки,стига да го прочетат...
-
Благодаря за настроението!
-
Убедена съм в това,но за мен това е тайнство,а не публична изява...Аз имам и икона и на църква ходя по поводи,но нямам този вид култура,защото в такова време съм израстнала и не бих могла да дам мнение по религиозни въпроси....
-
Не се ядосвай,че нямаш личен празник, Иржи! Ти си важна за Бог, защото си Негово дете!
А и всеки ден е Божи ден!
Хубава и творческа вечер! -
Благодаря ти Лати,а за другото забрави,беше импулсивно написано...А за празника благодаря,аз все се ядосвам,че нямам личен такъв,да го знаят всички...
-
"И чехли не събух, че страх ме беше да не изчезнат," -
Иржи, написала си стихотворението в два варианта, за да могат да го разберат и тези, които не знаят северозападния диалект.
Отдавна не съм пътувала с влак и малко се затъжих... но се надявам да наваксам...
Честит празник! -
/Благодаря,Хари,мисля,че теб най-много ще те усмихне стиха ми,ще ти припомни...
Силве,ти понеже си по необичайните изрази и думи,можеш да си "прибереш" Калифонка,то е автентично,както и всичко друго.А превод си трябваше...Благодаря ти за вниманието!
Мая,никой не би могъл без превод,същото е и с източния диалект...Въобще уж все български,а щом трябва преводач..
Рени,благодаря за хубавия коментар,да си кажа малко се съмнявах дали ще се хареса,но реших,че си струва тоя не лесен труд като упражнение-хем да е автентично,хем да римуваш,хем и ритъма да докараш,колкото е възможно...Аз също съм се интересувала от диалектите и при пътуване и на почивките.Аз също съм градско чедо и така съм завиждала на тия пилета "обиварени",защото ние от едно правехме по 3 манджи...Тъй,че е абсолютна истина всичко! -
Харесвам диалектите и винаги съм се интересувала от тях, Иржи. А стихотворението ти е толкова достоверно и разбира се усмихнато! Моите племенници и син, макар и големи вече мъже честичко казват, че най-сладко им е било, когато с баба им са пътували с влак от Дупница до Сливен....много път е и мама приготвяше храна и споменатите от теб варени яйчица...Е, мама е скромен, пък и градски човек...баш не се е излягала в купето , но и аз като дете пътувах с нея...така си беше...и ми стана хубаво от стиха ти, макар и хумористичен.
Поздравления за труда и майсторството, Иржи! -
Посмях се на картинката, представих си я цветно и натурално. А Калифонка, как ти хрумна, за първи път го чувам, изби рибата в морето с тази ракия. Поздравления, Иржи и благодаря за превода!
-
Прекрасно,Ирина!Цяла северозападна епопея!Отразява езика,духа и светоусещането на хората от този беден,но красив наш район!"Леле ,колко вóда!"Поздравление!
-
Затрудних се на места първоначално, но въпреки неяснотите, четях с широка усмивка. Благодаря и за превода.
Поздрави, Иржи!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
