6.02.2009 г., 22:18

Как се случи?

797 0 1

Ослепяла ли бях? Не прогледнах
за фаталните твои забежки,
уж си тръгвах, а вечно се връщах,
опрощаваща подлите грешки.

Онемяла ли бях? Не послушах
тез съвети на хората близки,
как живота ми в ад ще превърнеш,
ти остави от него огризки.

Неразумна ли бях, че те исках,
и за мене сега няма лек?!
С две сърца ли живях, че обичах
аз до болка измамен човек????

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Касабова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...