18.05.2011 г., 23:12

Как ще бъде

1K 0 0

И се чудя как ще бъде посреднощ, щом нощните птици огласят мига.

И свежест обгърне студените  устни, удавени в сълзи, очите не ще да заспят.

Затворени страници, притихнали стонове, в картина затворени бледи мечти.

Не гасне ни болка, ни обич, ни тихият шепот на вятър безпътен,

уловени в затвора на лунни лъчи, те всички се молят, за малко, моля те, спри.

 

Ще погледна часовника толкова подъл, ще докосна тъмнината с дъх,

подритнати в нищото, изказани думи, надежда и плът.

Нощта убива бавно сините цветя, тъжно прецъфтяващи се свличат.

А аз със тях ще слушам, как безброй щурци напомнят ми със песен,

че "утре", може би ще има, тръгва с тебе моят смисъл, на дълъг път, мъглив и тесен ...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Безстрашна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...