И се чудя как ще бъде посреднощ, щом нощните птици огласят мига.
И свежест обгърне студените устни, удавени в сълзи, очите не ще да заспят.
Затворени страници, притихнали стонове, в картина затворени бледи мечти.
Не гасне ни болка, ни обич, ни тихият шепот на вятър безпътен,
уловени в затвора на лунни лъчи, те всички се молят, за малко, моля те, спри.
Ще погледна часовника толкова подъл, ще докосна тъмнината с дъх,
подритнати в нищото, изказани думи, надежда и плът.
Нощта убива бавно сините цветя, тъжно прецъфтяващи се свличат.
А аз със тях ще слушам, как безброй щурци напомнят ми със песен,
че "утре", може би ще има, тръгва с тебе моят смисъл, на дълъг път, мъглив и тесен ...
© Безстрашна Всички права запазени