Как си, мамо?
Как си, мамо? Как си на Небето?
Свършиха ли болките за теб?
Или още стяга те сърцето -
справям ли се с тоз живот нелеп?
Гледаш ме отгоре. Негодуваш,
ако във нещастие горя.
Само нощем идваш и целуваш
своята любима дъщеря.
Знам си, че ме пазиш отдалече.
Даже нещичко да ми горчи,
към света опитвам, мамо, вече
да погледна с твоите очи.
Все на глас със тебе си говоря.
И съвет ти искам всеки ден.
Ей сега вратата ще отворя,
за да дойдеш тихичко при мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени