Как си, мамо?
Как си, мамо? Как си на Небето?
Свършиха ли болките за теб?
Или още стяга те сърцето -
справям ли се с тоз живот нелеп?
Гледаш ме отгоре. Негодуваш,
ако във нещастие горя.
Само нощем идваш и целуваш
своята любима дъщеря.
Знам си, че ме пазиш отдалече.
Даже нещичко да ми горчи,
към света опитвам, мамо, вече
да погледна с твоите очи.
Все на глас със тебе си говоря.
И съвет ти искам всеки ден.
Ей сега вратата ще отворя,
за да дойдеш тихичко при мен.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
