Как в по-горен клас премина всеки и след карантина
Беше тежка карантина.
Зло голямо, ала мина
като облак през небето.
Детските очички светят,
че в училище са вече.
После времето потече,
сякаш че не беше спряло.
Всички в трудности живяли,
си отдъхнаха. Децата
бяха първи във играта,
но и учеха, защото
Мечо казваше:"Живота
всеки сам си изковава
и с ума си направлява".
Роси беше по-прилежна.
Рори пък (бе неизбежно)
по следите и вървеше.
Често много го болеше,
че я хвалеше Мецана.
- Само седмица остана,
мои милички мечета!
Моля ви, сега учете!
Вчера сутринта дочух
новина от мистър Бух,
че ще води той децата
да се къпят във водата
морска. Само най-добрите!
- Мамо, - Рори я попита,
скрил надеждата в очите -
помниш ли, че ти самата
каза: "Следващото лято
ще ви водя на море"?
- Помня, синко, аз добре.
Но ще заведа децата
да си цопкат във водата
само след като узная
аз оценките накрая!
Рори сви се съкрушен.
- Значи ли това, че мен
няма ти да заведеш?
- Казах, щом ми донесеш
ти оценката годишна
и в бележника ти пише
"Преминава в горен клас",
на море ще дойдеш с нас.
- Роси, имаш ли домашно?
Аз не писах, но е страшно
положението май!
- Искаш да ми кажеш: Дай
да препиша аз, сестричке!
Тъй ли ще излъжеш всички? -
разлюти се в миг Росина.
- Учих цялата година
и ще мина в следващ клас!
Мистър Бух ме хвали в час!
Моля те, едно домашно!
Толкова ли пък е страшно?
Меца чу ги зад вратата
и изприпка при децата.
- Още има неразбрали.
Щом море сме обещали,
то ще бъде за награда.
Всяка караница, свада,
с черни точки ви снабдява,
радостта отдалечава!
Хлопна тя врата сърдито,
а на Рори във очите
заблестяха две сълзички.
- Помъчи се ти самичък.
Ако нещо не разбираш,
питай без да ме нервираш! -
скара му се и Росина
и затърси нещо в скрина.
После се оказа вече,
че успя доброто мече
сам-самичко да се справи.
Караницата забрави
и домашното показа
на сестра си без омраза.
А на следващия ден,
грейнал и удовлетворен
Рори влезе горд във клас.
"Знаех, ще се справя аз!" -
мислеше на ум мечето.
. . .
Дните литнаха и, ето,
с нови дрешки пременени,
превъзбудени, засмени
са в последния си час.
Мистър Бух със галещ глас
за труда ги поздравява
и свидетелства раздава.
Мама Меца ги очаква
и от радост си поплаква
в двора под една черница.
- Милите ми ученици!
Мамо, стягай се, децата
на море ти за отплата
обеща да заведеш.
Бива ли да ми ревеш? -
глас във нея се обади.
Кърпичката си извади
и сълзите в нея скри.
А какво след точно три
дни с мечетата се случи,
утре вечер ще научи
всеки любопитко сам.
Няма днес да ви издам!
Следва:......
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
