Как странна си, Любов
https://www.youtube.com/watch?v=JGV4xpQ9WbY
Добавь огня исп. Игорь Двуреченский
Един прекрасен ден, някакви си хора,
поспрели се край трън, просто за отмора,
приказвали си нещо и хапвали си сливи,
и хвърляли костилките със жестове красиви.
Щом зимата прибрала снежната покривка
до този трън израснала една красива сливка,
но духнал страшен вятър, в прегръдка той я скрил
и силно май я боцнал, но пък я спасил.
И вместо да заплаче, че станала жена,
с усмивки и със цвят отрупала дървото -
родила трънкосливки, може би защото
той - обикнал я, обикнала го тя.
Един наперен разказ срещнал тъжна рима
и мъка го налегнала една необяснима,
и чудил се, и маел се той какво да прави,
и може ли, и може ли така да я остави.
Попитал я за името, погледнал я в очите
и нали е разказ - сравнил ги със звездите,
той така изтънчен бил и с много фино чувство,
но хлътнал много яко в любовното изкуство.
И от сърце обсипал я със думи и цветя,
тя пък възхитена, прегърнала доброто
и стихче му родила, може би защото
той - обикнал я, обикнала го тя.
На някаква сергия от гола ламарина
фъстъчки се припичали, поне една дузина.
Един бадем изпечен, харесал си едната
и лягайки до нея, погалил й косата.
После я прегърнал, не се помайвал хич,
симпатяга сладък, бил много готин пич -
тя му се усмихнала и станал смел той, пък,
но галейки я хард ... разбрал, че е фъстък ...
уф, ужас ...
К'ви глупости говоря, вземи ме вразуми!
Как искам аз да правя такова и каквото,
което ти харесваш, може би защото
аз - обичам те, обичай ме и ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© toti Всички права запазени
