6.09.2018 г., 15:21 ч.
Как така?!
Морска сирена приседна до мене.
Боже, каква красота!
Коси разпилени, очите - засмени,
А устата - мечта!
Гласът ѝ като морски бриз,
а пък думите - сюрприз:
Влюбена съм, казва, в твоето момче!
Мисля, довечера Прилив да го отвлече!
Зяпнах изумена! Ама, как така?!
С две думи само, живота ми разката!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Кати! И биха били прави! Благодаря!
-
Да пази Господ от такива, биха казали мъдреците!
-
Благодаря ти, че се апря при мен, Влади! Много хубав ден ти желая и... никакви морски твари!
-
Хахаха!
-
... живота ми разката.
Ха- ха, хич не се интересува тя.
Супер е! Ще я смачкаш, сигурен съм! -
Вярно е. Ама, то, сирените, нямат угризения. Решават си и точка.
-
Добре,че тайно не го е направила,а те е предупредила,Марги,да вземеш мерки...То на днешно време жените са агресивната страна!
-
Ми, реших да вида кво шъ прай момчето.
-
И ти
какво направи
да не се разрева?
Не така,не така! -
-
Никакви такива набелязвания! Ще спретнем набързо вещерският взвод, че да видим едни русалки или метлите ще танцуват.
Ех, момичета, разсмяхте ме!Поздрави! -
Ох! Дано не ти го набележи!
-
Да, но аз съм там и вече взех да се озъртам
-
Да. Не е приятна. Никак! Ама, мисля, моето момче няма как да отвлече. Далече сме от морето.
-
Поздрави и от мен, дано не изпадаме наистина в тази ситуация!
-
Благодаря ти! Настройвам се за успешен ден!
-
Добро утро,Марго! Добре,че не си се сетила за русалчо . Шегувам се, но да- "емоционалната цена",или емоциите както казваш на мен ми е силата. Поздрави, Марго и хубав ден!
-
Здравй, Слънчице мое! Сетила си се за всички възможности, за които мислех и аз, пишейки този финал. И за емоционалната му цена си се сетила. Пък аз нямах повод. Просто, гледах конкурса „Бургас и морето” и включих на морска тема. Сирената дойде с цялото морско очарование и коварство. Та... общо взето... Така се получи.
-
Не знам как да коментирам това, мила Марго! Първоначално се смях и си помислих" Е, хубаво на мен, ако се случи като на героинята, ще взема да и кажа, че момчето е ей там, да иде да видим как ще го открадне прилива." После ми стана тъжно и си помислих : "Пази Боже от такова! Едни познати, младо семейство си имаха проблеми с такава. Така се беше вкопчила като пиявица в мъжа на момичето, че не знаеха какво да я правят. И спеше пред вратата им. И родителите и идваха да си я забират, и говореха, и съпругът се опитваше да обясни, че освен просто познати нищо не са имали с нея, за да го обсебва тя така. Въобще беше луда работа. Твоето стихотворение ми напомни тази случка. Не знам какво стана с "влюбената", но знам, че съпругата трудно го изживяваше, хем се ядосваше, хем и беше жал за момичето. Пък и мъжът не бе лош човек, опитваше се и той с добро, ама тя му падаше в коленете, ревеше, не го пускаше да излезе от апартамента. Та, затова се чудя какво е провокирало да го напишеш. Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
