Коя ще те обикне теб, не знам?...
Узря във мене намерение
във стих да те обезсмъртя.
Започнах бодро с изречение
„Не ще ни раздели смъртта!...”
Нали звучи оптимистично?
Но зад стената спря ме глас:
„Не мисля, че е туй логично -
със смърт да почваш!... Влизай в час!”
И вдъхновено пак захванах:
„ До гроб, любима, ще съм твой!...”
Оттатък екна глас-камбана:
„Не става с „гроб”!... Я, дай завой!”
От нерви взех да се изривам:
„Повярвай ти на мен, любов -
накрай света за теб отивам,
на жертви всякакви готов!...”
Оттатък онзи издивява:
„Ми що не се пръждосаш вече там!...
За смърт говори...Жертви дава!...
Коя ще те обикне теб, не знам?!...”
Отворих със ритник вратата:
До нея със усилие подпрян,
замислено си чешеше главата,
съседът ми поет, и днес пиян...
Той хлъцна, мрачно се усмихна,
примигна с възпалените очи...
Въздъхна после с глас пресипнал:
„ Със стих ли искаш да я умъртвиш?...”
© Роберт All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Очень хорошо!
-
Привет, Ирина,Весо!...Радвам се, че сте харесали стихчето ми!...
-
Хахахаха.... уникален зевзек. Честито Рождество Роби.
-
И все ти си героя,Роби!Това най-обичам в твоите стихове,както и диалозите с други персонажи!Пак ще кажа-чудя се как ти идват на ум,кое ти дава идея?Разкош,пореден!!Непрекъснато ти ръкопляскам!!
-
Благодаря, Влади!...
Желая ти вдъхновение и леко перо, за да ни радваш с прекрасните си творби, Приятелю!... -
Много ми хареса, Роби! Винаги успяваш да сложиш необходимата доза хумор в творбите си, което ги прави разпознаваеми и уникални. Силни аплодисменти!
-
Благодаря за вниманието, приятели!...
Желая ви успешна седмица!... -
Да не мислим за смъртта - тя е неизбежна! Да мислим за усмивките на щастието!
-
Колкото и мрачна, уморена да съм, винаги се разсмивам, щом, прочета остроумните ти стихове ,Роберт!
-
Просто си представих картинката. 😃
-
И аз не харесвам в любовни стихове да се говори за смърт и гроб.
Май хвърляш камъни в нечии градини, Роби!
И хумористично, и замислящо! -
Аз пък до гроб ще съм твоя почитателка, Роби. На жертви всякакви съм готова, само и само да се докопам до поредния ти стих
Поздрави! -
Тъжна усмивка.
-
Отивам на “Известия“, от всички нови публикувани, ако има Роби, значи Роби се чете първо. Обичам да се усмихвам с кафето си. Благодаря ти Роби.
-
Уж, хумористично! Но в този хумор живее и страдално разбиране за нещо неизбежно отлетяло...
Признавам, малко се натъжих за съседа!😥 -
Чудесно прозрение, със стих, със стих! Търсете поета!
-
И мене ще умориш, Робии! От смях!
-
Ама си!!! Великолепен... Роби, за мен си като творец-слънце - винаги успяваш да разтикаш с римите си тъгата и да усмихнеш лицата. Благодаря ти за удоволствието! И за смеха на душата... -
Роби,съвестта е винаги зад вратата.Първо се отърви от нея,а после може да обезсмъртиш и безсмъртните.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
