Коя ще те обикне теб, не знам?...
Узря във мене намерение
във стих да те обезсмъртя.
Започнах бодро с изречение
„Не ще ни раздели смъртта!...”
Нали звучи оптимистично?
Но зад стената спря ме глас:
„Не мисля, че е туй логично -
със смърт да почваш!... Влизай в час!”
И вдъхновено пак захванах:
„ До гроб, любима, ще съм твой!...”
Оттатък екна глас-камбана:
„Не става с „гроб”!... Я, дай завой!”
От нерви взех да се изривам:
„Повярвай ти на мен, любов -
накрай света за теб отивам,
на жертви всякакви готов!...”
Оттатък онзи издивява:
„Ми що не се пръждосаш вече там!...
За смърт говори...Жертви дава!...
Коя ще те обикне теб, не знам?!...”
Отворих със ритник вратата:
До нея със усилие подпрян,
замислено си чешеше главата,
съседът ми поет, и днес пиян...
Той хлъцна, мрачно се усмихна,
примигна с възпалените очи...
Въздъхна после с глас пресипнал:
„ Със стих ли искаш да я умъртвиш?...”
© Роберт All rights reserved.
