Наръфани съмнения блъскат.
Люлеят се, удрят гърдите...
Измислици тежки в мен съскат
и парят незнайно в очите...
Изучавам се и търся причини,
но трудно. Толкова трудно!
Зарината съм цяла сред рими,
отчаяна съм...Тиха...Безумна!
Кажи ми, дали съм възможна?
Да бъда малко щастлива...
Или пó ти харесвам тревожна,
унесена... И мълчалива...