28.09.2013 г., 20:27

Как тихо стъпва есента

607 0 2

                                                     Идея и заглавие от :

 

http://otkrovenia.com/main.php? action=show&id=310964

                                                                                                      Благодаря!


Как тихо стъпва Есента.

Печална е като вдовица.

Ни звук, ни стон от песента

на закъсняла нейде птица.

 

Как дрезгав вятърът бучи

и листи до  възбог се гонят.

Примигва слънцето с очи.

Слана попарва тихо склона.

 

Как равно стеле се мъгла

и като грях душите близва.

През посивелите стъкла

дъхът на лято се изнизва.

 

Внезапно ставаме добри

и се настройваме лирично.

В червено есента гори

и ни прегръща носталгично.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...