28.09.2013 г., 20:27

Как тихо стъпва есента

609 0 2

                                                     Идея и заглавие от :

 

http://otkrovenia.com/main.php? action=show&id=310964

                                                                                                      Благодаря!


Как тихо стъпва Есента.

Печална е като вдовица.

Ни звук, ни стон от песента

на закъсняла нейде птица.

 

Как дрезгав вятърът бучи

и листи до  възбог се гонят.

Примигва слънцето с очи.

Слана попарва тихо склона.

 

Как равно стеле се мъгла

и като грях душите близва.

През посивелите стъкла

дъхът на лято се изнизва.

 

Внезапно ставаме добри

и се настройваме лирично.

В червено есента гори

и ни прегръща носталгично.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...