Попитай ме още ли искам!
Попитай ме с поглед и зов!
Попитай ме с моето име
и в топлата нощ пак за тебе ще бъда готов!
Не мога да шепна – прегръдка е шепотът.
Гласът ми се губи от страсти пиян.
Отеква в душата на бурята екотът
и идва денят, от любов разлюлян.
Проблясват в небето горещите спомени.
Докосва зората тела от сатен
и падат сълзи от очите отронени,
посрещнали с обич най-дългия ден.
Днес лятото огнено ще ни събуди.
Ще търсим съня си в безсъние скрит.
Ще пърхат в корема мечти-пеперуди -
ще пият нектара, от нас неизпит.
Попитай ме още ли искам!...
© Симеон Ангелов Всички права запазени