Какавида

Попитай ме още ли искам!

Попитай ме с поглед и зов!

Попитай ме с моето име

и в топлата нощ пак за тебе ще бъда готов!

Не мога да шепна – прегръдка е шепотът.

Гласът ми се губи от страсти пиян.

Отеква в душата на бурята екотът

и идва денят, от любов разлюлян.

Проблясват в небето горещите спомени.

Докосва зората тела от сатен

и падат сълзи от очите отронени,

посрещнали с обич най-дългия ден.

Днес лятото огнено ще ни събуди.

Ще търсим съня си в безсъние скрит.

Ще пърхат в корема мечти-пеперуди -

ще пият нектара, от нас неизпит.

Попитай ме още ли искам!...