28 abr 2023, 11:41

Какавида

  Poesía
803 0 0

Попитай ме още ли искам!

Попитай ме с поглед и зов!

Попитай ме с моето име

и в топлата нощ пак за тебе ще бъда готов!

 

Не мога да шепна – прегръдка е шепотът.

Гласът ми се губи от страсти пиян.

Отеква в душата на бурята екотът

и идва денят, от любов разлюлян.

 

Проблясват в небето горещите спомени.

Докосва зората тела от сатен

и падат сълзи от очите отронени,

посрещнали с обич най-дългия ден.

 

Днес лятото огнено ще ни събуди.

Ще търсим съня си в безсъние скрит.

Ще пърхат в корема мечти-пеперуди -

ще пият нектара, от нас неизпит.

 

Попитай ме още ли искам!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...