1.01.2009 г., 10:30

Както и да е

761 0 0
Със самодоволното лице,
със студено каменно сърце,
с мразещи докосване ръце,
с очи бързо бягащи далеч,
ти си просто една статуя, скъпа.
С поведение все ужасно,
с тяло очевидно страстно,
с много умение прекрасно,
дори вече ми става ясно,
че ти си просто друга змия, скъпа.

(Каквато и да си със мен)

С усмивка лесно неоткровена,
с чувства тъй несподелени,
с мисли и идеи преиначени
и със средства непозволени,
ти не ще ме сега пробиеш, скъпа.
С вид на във-всичко-преуспяла,
с късмет бягаш от провала,
с приятели, които си предала,
с мисъл, че Дявола си изиграла,
ти може би искаш да ме убиеш, скъпа.

Но както и да е -
аз знам, че си просто лисица,
но не съм дошъл да те love-увам.
Не съм за твоята уста лъжица,
знам, че просто сега се преструваш,
каквато и да си със мен...

Ти сега влизаш в тази стая,
ти се държиш като... не зная,
ти сякаш си ангелче от рая
и ти държиш да ме разгадаеш,
но не и днес, когато съм нов, скъпа!
Ти имаш за всичко мили думи,
ти си играеш май с ума ми,
ти махаш прегради помежду ни,
ти свириш на тънките ми струни,
но дали това ще е любов, ти кажи - скъпа?

(каквато и да си със мен)

Ти ме докосваш с лъжливи очи,
ти искаш само да ме заболи,
ти ми го връщаш за по-преди,
ти си готова за всякакви игри,
но накрая сама ще си паднеш в капана, скъпа.
Ти на усмивката си се надяваш,
ти вярваш, че всичко притежаваш,
ти дори с погледа си ме унижаваш,
ти сякаш за родината си отмъщаваш,
но това е само една игра, така е, скъпа...

Но както и да е -
аз знам, че си просто лисица,
но не съм дошъл да те love-увам.
Не съм за твоята уста лъжица,
знам, че просто сега се преструваш,
каквато и да си със мен...

Но сякаш ще е по-лесно да се откажеш.
Или има още нещо, което да защитаваш?

Като всеки Козирог, вярваш, че си Бог,
или поне, че имаш място, горе сред звездите.
И ако ти се сторя жесток, ти даваш ми срок,
и се стремиш в твоя полза накрая да са везните.

Но нека ти го кажа пак:
със, със, със, със, със, със всичко това ти си нищо,
няма значение какво би направила с мен.
Ти, ти, ти, ти, ти, ти си просто поредица от грешки,
колкото и правилно да си се държала с мен...
И сега знаем, че си никоя...

Но както и да е -
аз знам, че си просто лисица,
но не съм дошъл да те love-увам.
Не съм за твоята уста лъжица,
знам, че просто сега се преструваш,
каквато и да си със мен...

Хайде, нека влезе/излезе от теб
всичко, което си имала да ми казваш.
Дали си успяла да дръпнеш напред,
или за моите успехи ще ме наказваш?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...