Както и преди
Пролет е!
И всичко вън цъфти.
А вътре,
както и преди.
Градина пъстролика
с ромон тих,
на ручей бърз.
Присядам край
градинската чешма.
Там –
в моята душа
и пия до наслада
от туй чувство,
дето ме наляга.
Неканено дошло
и разлюляло
нежно ми стебло.
Притихнала в очакване
на този ден.
Съзирам себе си,
съвсем не отдалечен
образ да изгрява.
Връхлита ме като
ухание на люляк
и ми обещава.
А снежно бял
и розовеещ цвят
на кестен,
тъй ласкаво
ме поздравява:
„Ава, Ава!“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ава Всички права запазени
