Както някога...
Преди с чудния свят раздялата вечна,
изсвири ми, моля, Лунната соната
и то както може само Филип Паже!
Душата ми ще затанцува щастлива,
а тялото съвсем ще забрави да мре…
Свири, не спирай, затопли ме с дъха си,
както някога един тъй влюбен поет…
Свири! Завинаги да избяга смъртта!
Гали клавишите с най-нежната сила,
косите ми бели и моето сърце!
А поетът ли? Вечността млад си го взе…
https://www.vbox7.com/play:4103d3ff?p=playlist&id=1351414&order=date
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
