11.02.2018 г., 0:24 ч.
Както някога...
Преди с чудния свят раздялата вечна,
изсвири ми, моля, Лунната соната
и то както може само Филип Паже!
Душата ми ще затанцува щастлива,
а тялото съвсем ще забрави да мре…
Свири, не спирай, затопли ме с дъха си,
както някога един тъй влюбен поет…
Свири! Завинаги да избяга смъртта!
Гали клавишите с най-нежната сила,
косите ми бели и моето сърце!
А поетът ли? Вечността млад си го взе…
https://www.vbox7.com/play:4103d3ff?p=playlist&id=1351414&order=date
© Росица Танчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Красиво!
-
Да посрещнеш смъртта с класическа музика е красиво и смело желание.
Но рано е още за такива мисли, Росица.
Усмихнати дни ти пожелавам!
-
Душата ми ще затанцува щастлива,
а тялото съвсем ще забрави да мре…
Mного добро! -
Осезаемо е чувството, Роси!
-
Гавраил и Латинка, благодаря ви!
-
Нежно е, Eia.
-
Звучи като последният клавиш от Лунната соната.
-
Благодаря и на теб, Хари!
-
Прекрасно е,Росица!
-
Благодаря ви!
-
Музиката е сила. Прекрасен стих, Роси!
-
Нежна струна е душата ти, Роси!
-
Обичаните от боговете си отиват млади и оставят светли спомени в душите ни. А Лунната соната /соната №14/ е музика достойна и за тези богове, и носи възвишеността на всяка една красива раздяла. Защото какво друго е раздялата, ако не онзи праг, който сме длъжни да прекрачим, за да съхраним в спомените остатъка от красотата. Носталгичен и силно въздействащ стих! Поздравление!
-
изплакано
-
Много тъжно, ефирно и прекрасно! Браво!
-
И тъгата притежава финес...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Останалото - другите са го казали вече...
Имам нужда да чета такава поезия и ти благодаря, че мога да й се наслаждавам!
((( )))