Както някога...

Poetry

1.6K 7 17

Преди с чудния свят раздялата вечна,

изсвири ми, моля, Лунната соната

и то както може само Филип Паже!

Душата ми ще затанцува щастлива,

а тялото съвсем ще забрави да мре…

Свири, не спирай, затопли ме с дъха си,

както някога един тъй влюбен поет…

Свири! Завинаги да избяга смъртта!

Гали клавишите с най-нежната сила,

косите ми бели и моето сърце!

А поетът ли? Вечността млад си го взе…

https://www.vbox7.com/play:4103d3ff?p=playlist&id=1351414&order=date

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ена (Елена Гоцева)

Възвишено...
Останалото - другите са го казали вече...
Имам нужда да чета такава поезия и ти благодаря, че мога да й се наслаждавам!
((( )))

2019-01-05T22:45:46+02:00
valia1771 (Ивон)

Красиво!

2018-06-24T16:25:33+03:00
voda (Елица Ангелова)

Да посрещнеш смъртта с класическа музика е красиво и смело желание.
Но рано е още за такива мисли, Росица.
Усмихнати дни ти пожелавам!

2018-05-16T05:51:17+03:00
rozza (Радка Миндова)

Душата ми ще затанцува щастлива,
а тялото съвсем ще забрави да мре…
Mного добро!

2018-03-31T15:29:05+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

Осезаемо е чувството, Роси!

2018-03-24T19:11:17+02:00