24.03.2005
Небето нежно ме гали
с ласките на твоята ръка.
Слънцето устните пари
с целувката на твоите уста.
Вятърът бурно развява
косите ми, както преди,
морето страстите пали,
страсти от нашите дни.
И как тревата ми шепне
„Обичам те" с твоя глас.
А птиците тихо ми пеят
песен за тебе, за нас.
Гората от злото ме пази,
както ме пазеше ти,
а къде са сега твоите длани?
И друга целуваш ли ти?
Да, няма те, зная...
Но ти ме разбираш, нали?
Всичко за теб ми напомня
и за всички отминали дни.
© Erato Eratova Всички права запазени