Дали за мен си тъжна лира
или земята и всемира
преброждаш ти засмяна                                                                                            
със чисти мисли  и премяна.
Море разплискано си разлюляно,
звъниш със ясен звук камбанен
и по ръба на пропаст носиш се в безкрая,
и мамиш ме, и побеждаваш!
Такава те запомням,
пагубна в начало и до края,
безумно-хубава, блестяща,
с искри ме урочаса!
Ти, падащ водопад със грохот,
за мъжките очи си похот,
а с лирата си нежна ме спасяваш
и звездните пътеки по-ярки стават!