16.03.2013 г., 16:36

Каква жена

863 0 11

Мираж ли си или не си?

А остър меч над мен виси.

И ангел си, и звезден гръм.

Със теб ли съм или не съм?

 

Какви очи, какво лице!

Какви гърди, какви ръце!

Каква снага, какви крака!

Ела при мен и дай ръка...

 

От всеки град, от сто села...

Така добра, при мен ела.

Ела без свян, ела без поп.

Ела така... на автостоп.

 

Във моя кът, във моя храм...

Във моя дом ела без срам.

Ела сега и дай ми знак.

И твой ще съм, и твой съм пак!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Спокойно бе, хора! Нямаме нищо общо с Белла!Не я познавам даже!И без такава mодозрителност.Всичко e чисто!Благодаря ви за прочита и за малкия спор,който се завърза.Това показва,че не гледате повърхностно на работата ми.
    Блбагодаря!
    Бъдете здрави!
    Привет от мен!
  • Става за някоя фолк песен!
    Но поезия, едва ли.
    А стиха на Белла си е поезия!
  • Има прилика и двете творби са написани на кирилица!
  • Само аз ли забелязвам приликата?
    Това е на Белла

    Искаш ли ме? Посегни!
    Сякаш те удари гръм...
    Сън ли съм, или не съм?

    Страх те е от питието,
    чашата стои от дни.
    Искаш ли ме? Посегни!

    Ах, очите ти ме пият
    и пролазват жадно към...
    Сън ли съм, или не съм?

    Много устни си опитал,
    но сънуваш все едни...
    Искаш ли ме? Посегни!

    Капе сладкият салкъм,
    черно вино, луда кръв.
    Сън ли съм, или не съм?


    Сънищата се целуват -
    нежна мълния и гръм,
    жадни капчици танцуват...
    Сън ли съм, или не съм?

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...