Каква любов!

Каква любов! Човек да се обеси.

Сред сушав климат все порой завлича я,

все търси ме на чуждите адреси,

а знае, че съм нейна... или ничия,

сред тъй опротивелите приличия,

на някакви измислени принцеси.

Каква любов! Човек да се застреля.

А този начин крайно неприличен е

и страшен грях. Набожните в неделя,

ще ме корят: Уби се от обичане.

А мразя пустословното заричане,

неверие по-зле от смърт разделя.

Каква любов! Човек да я живее.

Навярно е за луди наказание.

И с някакъв си замисъл идеен:

Каквато е, такава... и това ни е.

Едничко имам простичко желание –

от обич да е, щом ще полудеем...