PepiPetrova (Pepi Petrova)
186 4748
20.04.2018 г., 9:33 ч.  

Каква любов! 

  Поезия
865 11 18

Познавах я...Мъжът ѝ се спомина...

Тя бе красива, весела жена, 

коси червени -- отлежало вино, 

очите -- като морските недра...

 

Каква любов взаимна, се четеше!

Вечнo, сякаш, бе над тях зората 

и доброта, каква, от тях струеше, 

аурата им -- празник за душата!

 

На възраст достолепна вече, двама 

разхождаха се бавно под ръка...

Мъжът, веднъж, отметна кичур паднал 

над челото ѝ -- с трепереща ръка.

 

Усмихнато го гледаше в очите, 

после нещо му прошепна тихо -- 

навярно спомен някакъв, от дните 

в тях оставили от свойте щрихи...

 

*****

Видях я пак...Бе минала година...

Красивото лице едва познах,

осанката --почти наполовина, 

косите огнени, са в лунен прах.

 

А погледът -- отчаян скитник, търсещ 

смисълът, за който да живее, 

през хората минава -- призрак същи, 

изсъхнал...празен...без израз...тлее...

 

© Pepi Petrova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??