Каква любов, та то прилича на война...
Оглеждам се - пред мен мечти убити,
надежди, смазани от страх!
Вик пронизващ чува се под руините,
кънти в далечината фалшив, престорен смях...
Крясъци разбиват и сърца туптящи,
угасва и последната искра...
Сълзи горчиви капят от очи незрящи...
Каква любов, та то прилича на война?!
Нима ще трябва някой да спечели -
армия безмилостна към теб да поведа?!
Трябва ли да има победители и победени?!
Нима война е всъщност любовта?!
Но знаеш ли, ще те остава да спечелиш!
Макар да мога да те видя в пепелата,
защото таз война не водиш с мене,
а наивно влезнал си в битка с гордостта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
