velikataniki (Николина Милева)
208 6868
5.11.2010 г., 9:36 ч.

Каква съм жалка просякиня 

  Поезия
932 0 18

В мен изригват нощните вулкани,

над покоя ми спящ, древни крале,

без корони. Свистят урагани,

някой душата ми с „обич”  краде.

 

Спестете ми трохите си от съжаление.

Благодаря Ви, но не беше нужно!

Със тях съм повече отчаяно падение,

сърце изплакано и в болката безумно.

 

Спестете ми помията на гнусните,

обезверени, мътни и нещастни думи.

Спестете ми нападките, съветите.

Махнете се от мен, безумци „мили”.

 

Въжето ми оплетохте от милосърдие.

Кому е нужна тази милостиня?

И камъните по главата ми разбиват се.

(Каква съм жалка просякиня.)

 


© Николина Милева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??