Каквато бях... ще бъда

9.01.2018 г., 12:34 ч.

Поезия

937 1 2

Откривам празноти във паметта си,

навярно от години и тъга.

Сега съм мимолетна и понякога

забравям даже аз ли съм била,

оная със усмихнати зеници,

с ръце, като лъчи от светлина,

която заприличала на птиците,

сънуваше крилата синева.

Която не познаваше покоя

и бе готова винаги до смърт,

да влезе без оръжие във боя

да изгори, но да остава всеки път...

Забравила съм я... каквато беше - беше

каквато е сега или ще бъде,

откривам я във празнотите на душата си

и с нея дупките от раните запълвам.

Обичам я със хиляди желания

и мразя я във женската си слабост,

побрана в мен, до сетното дихание,

до заедно, до... изграждане но цялост.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.