Каквато бях... ще бъда
Откривам празноти във паметта си,
навярно от години и тъга.
Сега съм мимолетна и понякога
забравям даже аз ли съм била,
оная със усмихнати зеници,
с ръце, като лъчи от светлина,
която заприличала на птиците,
сънуваше крилата синева.
Която не познаваше покоя
и бе готова винаги до смърт,
да влезе без оръжие във боя
да изгори, но да остава всеки път...
Забравила съм я... каквато беше - беше
каквато е сега или ще бъде,
откривам я във празнотите на душата си
и с нея дупките от раните запълвам.
Обичам я със хиляди желания
и мразя я във женската си слабост,
побрана в мен, до сетното дихание,
до заедно, до... изграждане но цялост.
© Евгения Илиева All rights reserved.
