Какви ги плещиш?!
Какви ги плещиш, по дяволите,
на паднала от Марс ли приличам?!
Не ме подлъгвай с марципан
и ме остави да си пия дайкирито!
Аз не съм котка, пич
и нямам девет живота.
Но панаирите, от които съм връщана
стигат от тук до Луната!
И на кралски маси съм канена,
и с просяци хляб съм делила.
Пистолет срещу мен са вадили
и в гърба ми ножове забивали.
Във най-страшните адове
съм влизала с хъс и на токчета.
И сам Дяволът, пребледнял,
ме е изпращал до вкъщи с почести!
Без да поглеждам нагоре
познавам лунните фази.
В казан с лава се къпя,
с татул кафето подслаждам.
В онези "девет кладенеца"
водата аз я наливам.
Врящата кръв си охлаждам
като във змийски гнезда заспивам.
След мен триглава ламя
скимти на къса каишка.
Ще ти издам една малка тайна-
не я храня със мишки!...
От най-дълбокото блато
излизам цяла и суха.
И най ми е гнусно дрънкането
на фалшиви бужута!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Колева Всички права запазени
