12.02.2011 г., 20:35

Какви сме?

818 0 1

Колко ли много са думите, ненаписани от страх, от слабост?

Колко ли много са сълзите, дали ни сигурна цялост?

Колко ли много усмивки с тъга са утихвали безметежно?

Колко са много мотивите, казващи да говорим нежно?

Колко на силни се правим, а в душите ни пепел остана?

Колко много говорим, а на тишината горчиво ù стана?

Колко са много куршумите, а сили за тях не остават...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фатиме Тибер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко ли много усмивки с тъга са утихвали безметежно?
    Колко на силни се правим, а в душите ни пепел остана?
    Колко много говорим, а на тишината горчиво ù стана?

    Тези трите найстина са много много вярни.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...