Колко ли много са думите, ненаписани от страх, от слабост?
Колко ли много са сълзите, дали ни сигурна цялост?
Колко ли много усмивки с тъга са утихвали безметежно?
Колко са много мотивите, казващи да говорим нежно?
Колко на силни се правим, а в душите ни пепел остана?
Колко много говорим, а на тишината горчиво ù стана?
Колко са много куршумите, а сили за тях не остават...
© Фатиме Тибер All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
