Колко ли много са думите, ненаписани от страх, от слабост?
Колко ли много са сълзите, дали ни сигурна цялост?
Колко ли много усмивки с тъга са утихвали безметежно?
Колко са много мотивите, казващи да говорим нежно?
Колко на силни се правим, а в душите ни пепел остана?
Колко много говорим, а на тишината горчиво ù стана?
Колко са много куршумите, а сили за тях не остават...