20.08.2022 г., 16:44

Какво е лятото

1.7K 1 5

Какво е лятото
 

Какво е лятото, всъщност какво е -
финес на синьо Небе в две топли длани,
лазурени мечти в спокойно море
и безбрежност на погледи в мечтания!

 

Малки съблазни от спонтаностти - 
лъжовно пришляпали дните ни,
думи на крак на вятъра казани
платната опъват, пришпорват вълните!

 

Топли и звездни говорят ни нощите
танцуват със рокли от воален рубин,
и все не достигат, искаме още и още
оня замък, приказен, чакан любим!

 

Наполовина пълни чаши с наздравици -
по телата ни пеперуди играят
и пием за още очаквани радостти 
в реверанс на есен - душите ни знаят! 

 

Дръзко написани сюжетни пиеси
с роли от главни любовни герои - 
недоволни, капризни, малки принцеси... 
и страници за спомени от послеслови!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е!
  • Много хубаво.
  • Благодаря, Петър, Мария, пожелавам лятна топлота и изобилие!
  • Може би асоциацията с “Лятото” от Иван Вълев е случайна. А може и да не е. То започва така:

    “Какво е всъщност лятото, какво е:
    един сезон, през който мен ме няма...”

    И така нататък. Може би някой го е чел, или слушал песента на градския ми Пламен Ставрев.

    Както и да е - отплеснах се: Иван Вълев е уникат: като човек и поет. Нямаше как да не се сетя за него, от първия ред. 👍
  • Прекрасна картина си нарисувала с думи,Елеонора, докосна ме като летен бриз.Обичам стихове ,като този,изпълнени с положителна енергия! Поздравявам те!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...