Какво е любовта
когато мълчаливо сутрин рано
прилепнем с тебе сънни рамене
с дъгата от полуусмивка странна...
на богове, които преди час
са сбръчквали немирните постели:
телата ни излъчват още страст
и пара твоят гръб все още стели.
Над нас се сипва високосен лъч
и ние се възнасяме нагоре
по улицата, сред коли и глъч,
откъснати от земния си корен.
И всеки, сам, и с глад неутолим,
разчопля раничката на успеха,
додето подир обед ръст смалим
и с мисъл се потърсим. За утеха.
На косъм този мир ще е спасен,
когато те прегърна с кротка ревност:
денят е охлюв – той ще отнесе
съмненията с къщата си крехка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
..." Най-хубавите мигове са неслучените още."
- ще помня това!