1.11.2014 г., 10:41

Какво е Времето?... Къде ли?...

923 0 2

 

Какво е Времето?... Къде ли?...

 

Какво е Времето?... Къде ли?...

И онова, дарено нам,

и във мъглявите предели

на Космосът необладан...

 

Каква е родовата тайна

на вечното му потекло,

но и дори да е безкрайно,

нали заченато е то!...

 

И никога не ще узнаем,

какво било е там:”Преди”,

а можем само да гадаем

през отброените ни дни...

 

Защо, макар че е безкрайно,

не ни достига само ход,

да разгадаем всички тайни

на своя собствен произход?...

 

Защо когато продължава

и във космическата паст,

тук недолюбена остава

и най-голямата ни страст?...

 

Та кой ли, дявол да го вземе,

от Вечността е отделил

за нас обидно малко Време

в Животът, този водевил,

 

във който мразим и обичаме

еднакво страстно може би,

а той неистово прилича

на гладиаторски борби!...

 

... И никога не обяснихме

(На Вечността поне дължим!...),

как Времето си разделихме

във опит да го подчиним:

 

на часове, на дни, години,

добри и лоши векове

и ги записваме щом минат

в човешкото ни битие...

 

... Мечта за Вечност ли?... Какво ли

е този тъй наивен трик!...

Броим годините и молим:

за още Време... Даже миг!...

 

 

Коста Качев,

31.10.2014.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...