25.11.2007 г., 22:50

Какво искам

870 0 5
 

Аз не искам небе от олово,

предпочитам една безтегловна земя,

където да мога да летя отново,

като топъл въздух над теб да се понеса.

 

Аз не искам хладна Луна от лед и скали,

предпочитам пламтящи комети с опашки от огън.

Не искам отново пак мен да ме боли,

нека друг да страда, аз повече не мога.

 

И не искам вече хубаво време,

аз съм вятър, който в клоните вее.

Не желая Слънце от Мрака да те вземе,

аз съм звезда, в мен самата светлина живее.

 

Аз не искам вече нищо от тебе сега,

имам си всичко, сама сътворих го от Леда...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря за оценката, Магдалена...твоите коментари са под всичките ми стихове - затова и мнението ти е наистина важно за мен Постоянството ти означава истинска привързаност, налиПрегръщам те силно.
    Мерси и на всички останали, докоснали се до душата ми чрез моите стихове!!!Трогвам се от милите ви думи всеки път
  • Прекрасно стихотворение.
    Хубаво пишеш, Венера.Много.
    С обич.
  • Мила, страхотен стих....
    Много е интересен-отнесе ни в друг свят...
    Поздрав!6+
  • Силно!!!Красиво като приказка!!!
  • Много хубаво!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...