Nov 25, 2007, 10:50 PM

Какво искам

  Poetry
869 0 5
 

Аз не искам небе от олово,

предпочитам една безтегловна земя,

където да мога да летя отново,

като топъл въздух над теб да се понеса.

 

Аз не искам хладна Луна от лед и скали,

предпочитам пламтящи комети с опашки от огън.

Не искам отново пак мен да ме боли,

нека друг да страда, аз повече не мога.

 

И не искам вече хубаво време,

аз съм вятър, който в клоните вее.

Не желая Слънце от Мрака да те вземе,

аз съм звезда, в мен самата светлина живее.

 

Аз не искам вече нищо от тебе сега,

имам си всичко, сама сътворих го от Леда...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много благодаря за оценката, Магдалена...твоите коментари са под всичките ми стихове - затова и мнението ти е наистина важно за мен Постоянството ти означава истинска привързаност, налиПрегръщам те силно.
    Мерси и на всички останали, докоснали се до душата ми чрез моите стихове!!!Трогвам се от милите ви думи всеки път
  • Прекрасно стихотворение.
    Хубаво пишеш, Венера.Много.
    С обич.
  • Мила, страхотен стих....
    Много е интересен-отнесе ни в друг свят...
    Поздрав!6+
  • Силно!!!Красиво като приказка!!!
  • Много хубаво!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...