29.09.2011 г., 15:01

Какво ли още?...

727 0 0

Какво ли още трябва аз да зная,

за да разбера душата твоя за какво жадува,

да мога да запълня всяка празнина,

когато ти мълчиш, а мисълта ти другаде пътува?

 

Какво ли още трябва да науча аз,

за да изпълня дните ти с радост?

Какво ли още трябва да направя аз,

за да обгърна теб с безкрайната си обич?

 

Какво ли още аз да ти даря,

за да се почувстваш ти в рая,

и как магия аз да сътворя,

за да обгърне с вълшебство бъдещите дни?

 

Най-искрено желая да успея аз

да дам разбиране, спокойствие и обич най–голяма

на теб, за да те топлят в бъдещите дни,

за да желаеш с цялата душа да споделиш ги ти с мен!

 

Да бъда аз за теб вълшебен пристан,

където мир намира морна ти душа,

да бъда аз онази що изпълва

със смисъл всеки следващ ден.

 

Да те обичам и да изпълвам дните твои

със светлина, даряваща покой на твоята душа,

да ме обичаш и талази нежност

с любов да ме обгръщат, щом си ти до мен.

 

И погледите влюбени да гледат все в една посока,

да няма сила, която да ни раздели,

душите слети да намират рая

в малкия ни свят, създаден с любов от нас…

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...