Пак ли пърхат в стомаха
стотици пеперуди.
С криле - цветни призми.
Объркват светове и сънища.
А в съня се вплитат златни погледи
и дъх на ягоди
в коси на самодива.
В деня няма място за такава чиста красота!
Нощ. Сънят - мястото за среща.
На лицето - дъга,
без да е валяло преди това.
Такава чиста красота
само през нощта,
когато поглед нечий ограбва
зад спящи очи будна емоция.
П.С.:Вдъхновено от стихотворението "И това ми стига" на Laska (Ласка Александрова)
© Таня Атанасова Всички права запазени