Какво ми остана?
Какво ми остана?
Седя и гледам снимката ти...
Седя и мисля дали ще мога
да изтрия и най-малката подробност
около това какъв си
и какъв беше!
Седя и гледам, и мълча,
стаена сама в стаята
- само миналото
ми прави компания.
Седя и гледам снимката ти...
... и очите ти, и устните и ръцете...
И сякаш отново си до мен!
Сякаш тъмното стана ясно и светло
и надеждата отново
се сля с кръвта ми
и потече - във вените ми,
в тялото ми.
Седя и гледам...
Но само седя и гледам, и мълча...
И... нищо нямам!
- Само миналото,
което ми прави компания
и споменът,
който ме поддържа жива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветослава Младенова Всички права запазени
.
