Какво ми остана?
Какво ми остана?
Седя и гледам снимката ти...
Седя и мисля дали ще мога
да изтрия и най-малката подробност
около това какъв си
и какъв беше!
Седя и гледам, и мълча,
стаена сама в стаята
- само миналото
ми прави компания.
Седя и гледам снимката ти...
... и очите ти, и устните и ръцете...
И сякаш отново си до мен!
Сякаш тъмното стана ясно и светло
и надеждата отново
се сля с кръвта ми
и потече - във вените ми,
в тялото ми.
Седя и гледам...
Но само седя и гледам, и мълча...
И... нищо нямам!
- Само миналото,
което ми прави компания
и споменът,
който ме поддържа жива.
© Цветослава Младенова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да,така е...колкото и болезнено да е всичко,нооо...все пак се надявам ако не друго,то поне с времето да избледнее...Прегръдки
. -
...и понякога и да искаме не можем да се откъснем от миналото,колкото и да се борим,за да го сторим...
-
Не живей с миналото или за него. Живей за настоящето!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много хубаво!