25.06.2010 г., 14:41

Какво ни даде...?

958 0 1

Какво ни даде любовта ни -

освен сълзи и мъничко омраза?

Какво направих - да те имам,

от себе си да те запазя?

 

Подхвърляхме си нежност с думи

и даже празни есемеси,

но нещо има помежду ни,

защото още знам къде си...

 

В затвор сърцето те осъди

и, може би, виновна съм, не зная...

Как исках да избягам с тебе

и двама да открием рая...

 

Какво ни даде гордостта ни -

самотни дни, изпълнени с победи?

На кой му  пука за успеха,

щом в нощите въртим се бледи?

 

И мразим даже и съня си,

предателят отново ни събира,

а после будим се нещастни,

защото всеки знае - времето не спира.

 

Отново тръгваме по пътища,

разбиваме задънени улици,

кръвта в главите ни напира

и молим се да бъдем птици...

 

Какво ни даде любовта ни?

Крила на ангели в морето,

удавихме се с тебе гордо,

макар жадуващи небето...

 

И спирам се под сянката на свойта съвест,

тя пази ме от любовта,

но може ли за миг да я забравя

и пак със тебе да горя?

 

Жестоко може би изглежда

да търся път назад,

но пулсът ми отново ме подвежда

и падам в своя Ад...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...