Jun 25, 2010, 2:41 PM

Какво ни даде...?

  Poetry » Love
957 0 1

Какво ни даде любовта ни -

освен сълзи и мъничко омраза?

Какво направих - да те имам,

от себе си да те запазя?

 

Подхвърляхме си нежност с думи

и даже празни есемеси,

но нещо има помежду ни,

защото още знам къде си...

 

В затвор сърцето те осъди

и, може би, виновна съм, не зная...

Как исках да избягам с тебе

и двама да открием рая...

 

Какво ни даде гордостта ни -

самотни дни, изпълнени с победи?

На кой му  пука за успеха,

щом в нощите въртим се бледи?

 

И мразим даже и съня си,

предателят отново ни събира,

а после будим се нещастни,

защото всеки знае - времето не спира.

 

Отново тръгваме по пътища,

разбиваме задънени улици,

кръвта в главите ни напира

и молим се да бъдем птици...

 

Какво ни даде любовта ни?

Крила на ангели в морето,

удавихме се с тебе гордо,

макар жадуващи небето...

 

И спирам се под сянката на свойта съвест,

тя пази ме от любовта,

но може ли за миг да я забравя

и пак със тебе да горя?

 

Жестоко може би изглежда

да търся път назад,

но пулсът ми отново ме подвежда

и падам в своя Ад...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...