Какво обикнах в Него

Влюбена съм! 

Не знам дали за добро, 

или за лошо... 

Не знам какво видях в него. 

Не знам какво ме привлече. 

Може би първо бяха очите. 

Ахх тези очи, 

следящи ме навсякъде. 

Толкова плътен цвят. 

Кехлибарен. 

Сякаш ме пронизваше с очите си... 

Имаше в тях една искрица. 

Малка и дяволита

Познавам тази искра. 

Имам същата, 

но не в очите,

а в сърцето. 

Тези топли кафяви очи, 

тази малка Дяволска искра... 

Те просто ме преследват, 

навсякъде се разхождат в тандем, 

и то навсякъде по мен, 

за да ме изпият с поглед. 

А аз не мога да избягам, 

защото съм влюбена в тези очи. 

После обикнах гласът му... 

Толкова нежен глас, 

толкова успокояващ. 

Приятно ми е да слушам този глас, 

който другите все подценяват. 

Една дума ми стига да изрече, 

само една единствена... 

За да ми оправи настроението, 

за да ме накара да забравя всичко, 

да ме накара да спра да мисля, 

а да започна да рискувам. 

Рисковете, които един човек поема... 

Те не са за всеки. 

Аз не съм от хората, които рискуват. 

Но той, гласът му и сатанинските му очи ме променят.

Към по-добро, надявам се

Дават ми енергия и сили, 

но за жалост само когато съм с него... 

Накрая се влюбих в характера му, 

който всеки ден е различен. 

Може да бъде мил

Може да бъде и лош

Може да прощава

Може и да обвинява

Може да е забавен, 

но и на моменти прекалено сериозен. 

Той е чувствителен и емоционален, 

но само към най-близките си. 

Може да е брутален и дори да изглежда луд... 

Но признавам на мига!, 

че точно заради този характер се влюбих, 

дълбоко, искрено и безнадеждно... 

Може да не го знае, 

или пък да изпитва същото, 

но ще рискувам и няма да спра... 

Докато не разбера Той ли е за мен....