Завих се презглава с това, което остана от мен.
Остана ли нещо повече от оголени кабели?
И дишам пак през очите. Безкислородно догарям.
Завинаги ще се стичам по реотани.
Присадих добротата си в неподходящи души.
Дифузно се сливах с отражения в локвите.
Прегръщах сенки и се будех до трупове.
Толкова много смърт остана по мен.
© Мария Василева Всички права запазени
Поздрав!