Какво пък?
Какво пък
Какво пък?
Вече с теб не съм!
И просто вече не си мой.
За жалост идваш в моя сън,
ще те изгоня, не се бой!
Какво пък?
Няма ги ръцете,
с които нежно ти ме гали,
но аз си имам мойте, двете,
дали ми липсваш ти? - едва ли.
Какво пък?
Не ще те съзерцавам
до късен ден и нощ с очи.
Спокойно! Веч ще наблюдавам
безкрай искрящите звезди!
Какво пък?
Няма да ме сгрееш
във своите прегръдки ти,
ала вземи да проумееш:
за мене слънцето блести.
Какво пък?
Няма блага дума
да чуя от речта ти - стой!
Послушай тайнствената шума
и славеят - за мен пей той!
Какво пък...
Ти не ме обичаш...
Не ще се върнеш, знам го, да!
Но чуй, така ти ме обричаш
на доживотна самота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Всички права запазени
