Какво пък?
Какво пък
Какво пък?
Вече с теб не съм!
И просто вече не си мой.
За жалост идваш в моя сън,
ще те изгоня, не се бой!
Какво пък?
Няма ги ръцете,
с които нежно ти ме гали,
но аз си имам мойте, двете,
дали ми липсваш ти? - едва ли.
Какво пък?
Не ще те съзерцавам
до късен ден и нощ с очи.
Спокойно! Веч ще наблюдавам
безкрай искрящите звезди!
Какво пък?
Няма да ме сгрееш
във своите прегръдки ти,
ала вземи да проумееш:
за мене слънцето блести.
Какво пък?
Няма блага дума
да чуя от речта ти - стой!
Послушай тайнствената шума
и славеят - за мен пей той!
Какво пък...
Ти не ме обичаш...
Не ще се върнеш, знам го, да!
Но чуй, така ти ме обричаш
на доживотна самота...
© Зорница All rights reserved.
