Вървя по килим от звезди
и боса съм,
за да ми пари.
Оголила съм си душата,
за да диша…
Затворени са ми очите -
от светлината се боя…
С ръце опипвам тишината,
а тя напук звучи.
Какво пък толкоз…
далече е Земята.
Аз ще вървя… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация