7.08.2010 г., 0:07 ч.

Какво пък толкоз... 

  Поезия » Друга
974 0 20

Вървя по килим от звезди
и боса съм,
за да ми пари.
Оголила съм си душата,
за да диша…
Затворени са ми очите -
от светлината се боя…
С ръце опипвам тишината,
а тя напук звучи.
Какво пък толкоз…
далече е Земята.
Аз ще вървя…
все още търся топлината.
 

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??