Aug 7, 2010, 12:07 AM

Какво пък толкоз... 

  Poetry » Other
969 0 20

Вървя по килим от звезди
и боса съм,
за да ми пари.
Оголила съм си душата,
за да диша…
Затворени са ми очите -
от светлината се боя…
С ръце опипвам тишината,
а тя напук звучи.
Какво пък толкоз…
далече е Земята.
Аз ще вървя…
все още търся топлината.
 

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??