| Вървя по килим от звезди |
| и боса съм, |
| за да ми пари. |
| Оголила съм си душата, |
| за да диша… |
| Затворени са ми очите - |
| от светлината се боя… |
| С ръце опипвам тишината, |
| а тя напук звучи. |
| Какво пък толкоз… |
| далече е Земята. |
| Аз ще вървя… |
| все още търся топлината. |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
