Вървя по килим от звезди |
и боса съм, |
за да ми пари. |
Оголила съм си душата, |
за да диша… |
Затворени са ми очите - |
от светлината се боя… |
С ръце опипвам тишината, |
а тя напук звучи. |
Какво пък толкоз… |
далече е Земята. |
Аз ще вървя… |
все още търся топлината. |
© Мариана Вълкова All rights reserved.